Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
4. та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.
5. Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си;
6. постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята.
7. А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.
8. Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч.
9. Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.
10. И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град.
11. Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години.
12. Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко.
13. И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и й се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.
14. И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.
15. И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа.
16. Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.
17. И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага.
18. Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.
19. И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони й се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно
20. и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят й отговори: искай, майко, няма да ти откажа.
21. И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.
22. Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел).
23. И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.
24. А сега, — жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, — сега Адония трябва да умре.
25. И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.
26. На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми.
27. И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал за Илиевия дом в Силом.
28. Дойде слух за това до Иоава, — понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, — и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.
29. Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби).
30. Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори.
31. Царят му рече: направи, както е той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми;
32. Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски;
33. нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека!